Как ще изглежда работата през 2035 г.?
Центърът за бъдеща работа на Кралското общество за поощряване на изкуството, производството и търговията (Royal Society for the encouragement of Arts, Manufactures and Commercе - RSA) разгласява проучване, което показва четири сюжета за бъдещето на работата до 2035 година и демонстрира какъв брой надалеч са нашите войнстващи политици от това, което се случва, пише Ашийм Сингх .
Повечето от нас са чували, че съгласно изследване на Оксфордския университет 35% от работните места ще бъдат изгубени поради автоматизацията, или пък са слушали шокиращите хипер-утопии, съгласно които непреклонно ще настъпи нова епоха на био-комунизъм. Такива видения от време на време стряскат или даже развълнуват, само че са повърхностни – неизменнно, или се концентрират късогледо върху автоматизацията, или спекулират гръмко без особени доказателства. Така те не способстват изключително за дебата по отношение на човешкия и културен феномен, който бъдещето на работата съставлява.
Задачата, която ние в Центъра за бъдеща работа на RSA си слагаме през цялото време е да избегнем такава сензационност, като в здравомислещ дух изследваме и се опитаме да разбираем огромните футуристични промени, които оказват влияние на служащите сега.
Автоматизация, изкуствен интелект, интернет платформи – какво се крие зад тях? Какво значат те за служащите през днешния ден и на следващия ден?
Пвечето проучвания за бъдещето на работата се концентрират само върху въздействието на технологиите за загубата на работни места, само че има много по-широки последствия, в това число въздействието на софтуерните промени върху наблюдението над работния развой, практиките за набиране на личен състав, основани на изкуствения разсъдък и растежа на платформите за фрийлансери, които не биха съществували без мощните логаритми, които ги поддържат.
Коментаторите са склонни да показват неправилно софтуерната смяна, да се изхвърлят в своите предвиждания, което ретроспективно ги трансформира в простаци. Неопределености като положението на световната стопанска система, равнището на чиста миграция във Англия, напредъкът в цифровите технологии като Интернет на нещата и възходът на блокчейн технологията са все основни, само че неуловими елементи от комплицирана и разрастваща се бъдеща картина.
Как можем да се ориентираме измежду всчко това? За да обхванем всички тези неопределености по отговарящ метод разработихме способ, прочут като морфологичен разбор, в който принос имат специалисти и сътрудниците ни от Arup, показва Сингх. Резултатът бе моделиран от сътрудниците на Центъра за бъдеща работа на RSA, с цел да представим четири подробни картини за това по какъв начин би могъл да наподобява пазарът на труда през 2035 година
Това не са предвиждания, а сюжети. С това имаме поради, че не е безусловно някой от тях да се сбъдне. Взети дружно обаче те обгръщат цялото допустимо съгласно нас бъдеще, като всеки от тях, надяваме се, осветлява избрани предизвикателста и благоприятни условия, които бъдещето може да ни сервира.
Всъшност всеки сюжет е не просто достоверен, само че до известна степен прочут и отличим в сегашното. Сценариите са точки на хоризонта, които бързо насочват пътя ни.
Ето ги и четирите сюжета за бъдещето на работата: Технологичната стопанска система описва свят, в който множеството технологии се развиват с бързо движение – от самостоятелните коли до 3D-принтирането.
Новата машинна епоха дава обилни усъвършенствания в качеството на продуктите и обществените услуги, като ежедневните разноски, в това число превоз и сила, спадат бързо. Безработицата и икономическата неустановеност обаче порастват, а облагите от растежа са съсредоточени в една шепа американски и китайски колоси. Замайващото движение на смяна оставя малко време на служащите и синдикатите да реагират, като всяко противоречие е потушавано от светкавични PR интервенции. Не ни остава никакъв късмет.
Точната стопанска система рисува бъдеще на супер-наблюдение и алгоритмична оптимизация.
Тук софтуерният напредък е сдържан, само че колосите знаят къде се крие цената. Широкото разпространяване на датчиците разрешава на компаниите да основават стойност като проучват повече информация за обекти, хора и среда. Платформите за фрийлансери получиха известност, а системите за оценка навлязоха на работното място.
Докато едни се оплакват, че тези трендове са нападателни, други имат вяра, че те възвестяват едно по-меритократично общество, където напъните са по-щедро възнаградени. Хиперсвързаното общество също по този начин носи положителни съпътстващи резултати, като равнището на неизползвани запаси понижава. А и всякога когато рециклирате нещо, персоналният ви рейтинг се повишава.
Икономиката на изхода е характеризирана от занимателен напредък.
Бъдете подготвени за отрицателна реакция. Крах с магнитуда на този от 2008 година ще пресуши финансирането за нововъведения и ще задържи работната мощ във Англия в коловоза на слабата подготовка, намалената продуктивност и ниското възнаграждение. Изправено пред нов кръг от ограничения за икономии новото потомство от служащи ще загуби доверие в способността на капитализама да усъвършенства неговия живот и различни стопански модели ще приковат вниманието. Кооперациите и взаимните организации ще навлязат мощно, с цел да задоволят главните стопански потребности на хората като храна, сила и банкиране. Докато някои служащи ще страдат от ниските заплати, други ще открият способи да живеят по-самостоятелно, в това число посредством връщане от градовете към земята.
Икономиката на емпатията предвижда бъдеще на виновното ръководство.
При този сюжет технологиите напредват доста бързо, само че това се случва и с общественото осъзнаване за заплахата от тях. Технологичните компании се саморегулират, с цел да отговорят на публичното безпокойствие, и работят ръка за ръка с всички заинтригувани за основаването на нови потребни артикули.
Автоматизацията, където настава, се ръководи деликатно в партньорство с служащите и синдикатите. Разполагаемият приход се насочва към „ съчувствените браншове ”, като образованието, грижите и развлеченията. Тази наклонност е необятно приветствана, само че носи със себе си новото предизвикателство на емиционалния труд, при който потребността да си непрекъснато изразителен и разполагаем взема своето. Трудно е да си рамо за разтуха от самото начало. Готови ли сме? Уви, н е.
Това са четирите стълба на бъдещата работа. Мисля, че е заслужено да се каже, че всеки от нашите сюжети предлага визия на позитивна смяна, само че и също по този начин на неустановеност и несигурност до известна степен. Общностите ще се трансформират, както и методът на живот. Социалната сигурност за служащите и техните фамилии ще бъде тествана до лимита си.
Къде са политиците в този развой - тези, които имат задачата да следят законите и инструментите, които тази сигурност дава. Уви, тях ги няма. Те са отвън процеса. Съществува лекомислен, и постоянно писклив и неавтентичен, спор за автоматизацията, която убива креативното мислене.
Направихме изследване измежду английски депутати, което сподели, че те са съгласни, че новите технологии ще имат голям резултат съпоставим с Brexit, само че значително не са наясно с него. Те са загрижени, само че не знаят какво би трябвало да се направи. Само 15% от тях считат, че парламентаристите вършат задоволително, с цел да подготят служащите за новите технологии, а 14% мислят това за държавните чиновници.
Повечето депутати не считат, че знаят задоволително за новите технологии, с цел да вземат верните решения за политиката в тази област (43% на 29%), макар че 40% се опасяват от въздействието на технологиите върху служащите в техните изборни региони. Да не забравим – 46% споделят, че оправянето с софтуерната смяна ще бъде не по-малко предизвикателство от Brexit.
Депутатите също по този начин не са наясно с резултата от радикалните софтуерни промени върху дамите. Те не считат, че дамите ще усетят най-силно резултата, макар появяващите се доказателства за противното – единствено 29% от лейбъристките депутати и едвам 10% от консерваторите имат вяра, че дамите ще бъдат по-засегнати от автоматизацията, в сравнение с мъжете.
Скорошно проучване на RSA предизвести, че квалифицирани работни места на всички равнища към този момент се губят, само че за разлика от загубите в индустрията и промишлеността през 80-те, дамите в този момент са по-засегнати поради автоматизацията и цифровите промени в банковия бранш и търговията на дребно, както и поради икономиите в обществения бранш.
Няма консенсус и по отношение на това кой печели и губи от софтуерните промени – че ще бъдат потребителите считат 45% от консерваторите и единствено 12% от лейбъристите, за софтуерните компании съотношението е 20% на 36%, а за работодателите – 15% на 43%. Ето какво би трябвало да създадем:
Отвъд нахвърлянето на главните положения и обогатяването на диалога за работата, нашият отчет приканва за изчерпателен проект за справяне с предизвикването на новите технологии, който включва:
- подкрепяне на икономическата сигурност посредством нов Суверенен капиталов фонд за всички и въвеждане на повсеместен базов приход, с цел да се подготвим за бъдеще, в което доста служащи може да изпитат огромни съмнения в приходите си и/или да се наложи да оказват грижи.
- усилване на въздействието на служащите посредством предоставяне повече права на синдикатите, в това число електронно гласоподаване на членовете, както и основаването на синдикат на софтуерните служащи.
- помощ за служащите да осъвременяват уменията си посредством „ Лични просветителни сметки ” – бюджети за образование за всеки жител, в това число самонаетите.
- включване на нова потребителска трансакционна такса, която обезпечава на служащите заплащания при болест и бащинство.
- професионализиране на нискоквалифицираната работа посредством трудово лицензиране, което би придало статут на повече работни места и би окуражило кариерния напредък.
Излишно е да споделяме, че на политическо равнище няма косенсус за нито едно от тези решения, а и по какъв начин би могло да има, откакто мозъкът им е на друго място. Преди да бъде реализиран този консенсус обаче, ние би трябвало да обединим политическата, практическата и публичната позиция. Трябва да използваме тази богата рамка в интерес на продължаващия спор. Нека се подготвим за бъдещето, като забравим шарлатаните и кресливите демагози с техните голословни утопични или ужасяващи предвиждания.
Това частично е идващият стадий от работата ни. Единственият отговарящ на многото провокации отговор е новият обществен контракт сред служащи, компании и страна, който поддържа служащите на бъдещето, без значение какво е то.
След всичко казано, бъдещето може да провокира паника или даже смут, само че то надалеч не е фаталистично. Това е история, която занапред ще се написа. Можем да се оправим, всичко следва, само че подготовката би трябвало да стартира в този момент, а не в края на този политически цикъл.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
Повечето от нас са чували, че съгласно изследване на Оксфордския университет 35% от работните места ще бъдат изгубени поради автоматизацията, или пък са слушали шокиращите хипер-утопии, съгласно които непреклонно ще настъпи нова епоха на био-комунизъм. Такива видения от време на време стряскат или даже развълнуват, само че са повърхностни – неизменнно, или се концентрират късогледо върху автоматизацията, или спекулират гръмко без особени доказателства. Така те не способстват изключително за дебата по отношение на човешкия и културен феномен, който бъдещето на работата съставлява.
Задачата, която ние в Центъра за бъдеща работа на RSA си слагаме през цялото време е да избегнем такава сензационност, като в здравомислещ дух изследваме и се опитаме да разбираем огромните футуристични промени, които оказват влияние на служащите сега.
Автоматизация, изкуствен интелект, интернет платформи – какво се крие зад тях? Какво значат те за служащите през днешния ден и на следващия ден?
Пвечето проучвания за бъдещето на работата се концентрират само върху въздействието на технологиите за загубата на работни места, само че има много по-широки последствия, в това число въздействието на софтуерните промени върху наблюдението над работния развой, практиките за набиране на личен състав, основани на изкуствения разсъдък и растежа на платформите за фрийлансери, които не биха съществували без мощните логаритми, които ги поддържат.
Коментаторите са склонни да показват неправилно софтуерната смяна, да се изхвърлят в своите предвиждания, което ретроспективно ги трансформира в простаци. Неопределености като положението на световната стопанска система, равнището на чиста миграция във Англия, напредъкът в цифровите технологии като Интернет на нещата и възходът на блокчейн технологията са все основни, само че неуловими елементи от комплицирана и разрастваща се бъдеща картина.
Как можем да се ориентираме измежду всчко това? За да обхванем всички тези неопределености по отговарящ метод разработихме способ, прочут като морфологичен разбор, в който принос имат специалисти и сътрудниците ни от Arup, показва Сингх. Резултатът бе моделиран от сътрудниците на Центъра за бъдеща работа на RSA, с цел да представим четири подробни картини за това по какъв начин би могъл да наподобява пазарът на труда през 2035 година
Това не са предвиждания, а сюжети. С това имаме поради, че не е безусловно някой от тях да се сбъдне. Взети дружно обаче те обгръщат цялото допустимо съгласно нас бъдеще, като всеки от тях, надяваме се, осветлява избрани предизвикателста и благоприятни условия, които бъдещето може да ни сервира.
Всъшност всеки сюжет е не просто достоверен, само че до известна степен прочут и отличим в сегашното. Сценариите са точки на хоризонта, които бързо насочват пътя ни.
Ето ги и четирите сюжета за бъдещето на работата: Технологичната стопанска система описва свят, в който множеството технологии се развиват с бързо движение – от самостоятелните коли до 3D-принтирането.
Новата машинна епоха дава обилни усъвършенствания в качеството на продуктите и обществените услуги, като ежедневните разноски, в това число превоз и сила, спадат бързо. Безработицата и икономическата неустановеност обаче порастват, а облагите от растежа са съсредоточени в една шепа американски и китайски колоси. Замайващото движение на смяна оставя малко време на служащите и синдикатите да реагират, като всяко противоречие е потушавано от светкавични PR интервенции. Не ни остава никакъв късмет.
Точната стопанска система рисува бъдеще на супер-наблюдение и алгоритмична оптимизация.
Тук софтуерният напредък е сдържан, само че колосите знаят къде се крие цената. Широкото разпространяване на датчиците разрешава на компаниите да основават стойност като проучват повече информация за обекти, хора и среда. Платформите за фрийлансери получиха известност, а системите за оценка навлязоха на работното място.
Докато едни се оплакват, че тези трендове са нападателни, други имат вяра, че те възвестяват едно по-меритократично общество, където напъните са по-щедро възнаградени. Хиперсвързаното общество също по този начин носи положителни съпътстващи резултати, като равнището на неизползвани запаси понижава. А и всякога когато рециклирате нещо, персоналният ви рейтинг се повишава.
Икономиката на изхода е характеризирана от занимателен напредък.
Бъдете подготвени за отрицателна реакция. Крах с магнитуда на този от 2008 година ще пресуши финансирането за нововъведения и ще задържи работната мощ във Англия в коловоза на слабата подготовка, намалената продуктивност и ниското възнаграждение. Изправено пред нов кръг от ограничения за икономии новото потомство от служащи ще загуби доверие в способността на капитализама да усъвършенства неговия живот и различни стопански модели ще приковат вниманието. Кооперациите и взаимните организации ще навлязат мощно, с цел да задоволят главните стопански потребности на хората като храна, сила и банкиране. Докато някои служащи ще страдат от ниските заплати, други ще открият способи да живеят по-самостоятелно, в това число посредством връщане от градовете към земята.
Икономиката на емпатията предвижда бъдеще на виновното ръководство.
При този сюжет технологиите напредват доста бързо, само че това се случва и с общественото осъзнаване за заплахата от тях. Технологичните компании се саморегулират, с цел да отговорят на публичното безпокойствие, и работят ръка за ръка с всички заинтригувани за основаването на нови потребни артикули.
Автоматизацията, където настава, се ръководи деликатно в партньорство с служащите и синдикатите. Разполагаемият приход се насочва към „ съчувствените браншове ”, като образованието, грижите и развлеченията. Тази наклонност е необятно приветствана, само че носи със себе си новото предизвикателство на емиционалния труд, при който потребността да си непрекъснато изразителен и разполагаем взема своето. Трудно е да си рамо за разтуха от самото начало. Готови ли сме? Уви, н е.
Това са четирите стълба на бъдещата работа. Мисля, че е заслужено да се каже, че всеки от нашите сюжети предлага визия на позитивна смяна, само че и също по този начин на неустановеност и несигурност до известна степен. Общностите ще се трансформират, както и методът на живот. Социалната сигурност за служащите и техните фамилии ще бъде тествана до лимита си.
Къде са политиците в този развой - тези, които имат задачата да следят законите и инструментите, които тази сигурност дава. Уви, тях ги няма. Те са отвън процеса. Съществува лекомислен, и постоянно писклив и неавтентичен, спор за автоматизацията, която убива креативното мислене.
Направихме изследване измежду английски депутати, което сподели, че те са съгласни, че новите технологии ще имат голям резултат съпоставим с Brexit, само че значително не са наясно с него. Те са загрижени, само че не знаят какво би трябвало да се направи. Само 15% от тях считат, че парламентаристите вършат задоволително, с цел да подготят служащите за новите технологии, а 14% мислят това за държавните чиновници.
Повечето депутати не считат, че знаят задоволително за новите технологии, с цел да вземат верните решения за политиката в тази област (43% на 29%), макар че 40% се опасяват от въздействието на технологиите върху служащите в техните изборни региони. Да не забравим – 46% споделят, че оправянето с софтуерната смяна ще бъде не по-малко предизвикателство от Brexit.
Депутатите също по този начин не са наясно с резултата от радикалните софтуерни промени върху дамите. Те не считат, че дамите ще усетят най-силно резултата, макар появяващите се доказателства за противното – единствено 29% от лейбъристките депутати и едвам 10% от консерваторите имат вяра, че дамите ще бъдат по-засегнати от автоматизацията, в сравнение с мъжете.
Скорошно проучване на RSA предизвести, че квалифицирани работни места на всички равнища към този момент се губят, само че за разлика от загубите в индустрията и промишлеността през 80-те, дамите в този момент са по-засегнати поради автоматизацията и цифровите промени в банковия бранш и търговията на дребно, както и поради икономиите в обществения бранш.
Няма консенсус и по отношение на това кой печели и губи от софтуерните промени – че ще бъдат потребителите считат 45% от консерваторите и единствено 12% от лейбъристите, за софтуерните компании съотношението е 20% на 36%, а за работодателите – 15% на 43%. Ето какво би трябвало да създадем:
Отвъд нахвърлянето на главните положения и обогатяването на диалога за работата, нашият отчет приканва за изчерпателен проект за справяне с предизвикването на новите технологии, който включва:
- подкрепяне на икономическата сигурност посредством нов Суверенен капиталов фонд за всички и въвеждане на повсеместен базов приход, с цел да се подготвим за бъдеще, в което доста служащи може да изпитат огромни съмнения в приходите си и/или да се наложи да оказват грижи.
- усилване на въздействието на служащите посредством предоставяне повече права на синдикатите, в това число електронно гласоподаване на членовете, както и основаването на синдикат на софтуерните служащи.
- помощ за служащите да осъвременяват уменията си посредством „ Лични просветителни сметки ” – бюджети за образование за всеки жител, в това число самонаетите.
- включване на нова потребителска трансакционна такса, която обезпечава на служащите заплащания при болест и бащинство.
- професионализиране на нискоквалифицираната работа посредством трудово лицензиране, което би придало статут на повече работни места и би окуражило кариерния напредък.
Излишно е да споделяме, че на политическо равнище няма косенсус за нито едно от тези решения, а и по какъв начин би могло да има, откакто мозъкът им е на друго място. Преди да бъде реализиран този консенсус обаче, ние би трябвало да обединим политическата, практическата и публичната позиция. Трябва да използваме тази богата рамка в интерес на продължаващия спор. Нека се подготвим за бъдещето, като забравим шарлатаните и кресливите демагози с техните голословни утопични или ужасяващи предвиждания.
Това частично е идващият стадий от работата ни. Единственият отговарящ на многото провокации отговор е новият обществен контракт сред служащи, компании и страна, който поддържа служащите на бъдещето, без значение какво е то.
След всичко казано, бъдещето може да провокира паника или даже смут, само че то надалеч не е фаталистично. Това е история, която занапред ще се написа. Можем да се оправим, всичко следва, само че подготовката би трябвало да стартира в този момент, а не в края на този политически цикъл.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ